Милена Георгиева е доцент по молекулярна биология и магистър по клетъчна биология и ембриология. Научните ѝ интереси и търсения са в сфери като молекулярна биология и генетика, епигенетика, и съвременна биомедицина. Тя е автор на над 100 научни публикации в реферирани международни списания. Ръководител и участник е в редица научно-изследователски проекти към национални, и международни финансиращи агенции.Милена е научен консултант към международната Enago Аcademy, която цели да подпомага учените от цял свят със съвети за академично развитие. Има специализации по генетика и епигенетика в Института Кюри, в Университета в Страсбург, Франция. Специализира биология на стареенето в Международния научен център по био-инженерството в Триест, Италия.Редовен гост-лектор е на международни и национални конгреси. Член е на Съюза на Учените в България, на Европейската Федерация на Биохимичните дружества и на международния съюз по Клинична Епигенетика. Почетен член е на Консултативния борд към М3 Communications Group, Inc. Милена е ревностен комуникатор на науката, гост-лектор е на многобройни фестивали и научни събития, чест гост в радио- и ТВ-предавания. Лектор е на TED платформата.
Началото на това хилядолетие беше короновано от успешното приключване на един от най-значимите проекти в сферата на съвременната биологична наука – Проектът Човешки Геном. Това изстреля съвременната генетика и медицина в космоса. Познаването на нашата генетика е ключът към здравословно, пълноценно съществуване и остаряване. Като изявен специалист в областта на молекулярната биология, генетика и епигенетика Милена вярва, че живеем в интересни времена, в които ставаме свидетели на генетична революция. В сферата на биомедицината вече много ясно различаваме времето „ПРЕДИ и СЛЕД“ разчитането на човешкия геном. Времето „СЛЕД“ бележи не само началото на новото хилядолетие, но поставя и началото на повратен момент в науката за живота. Съвременната биология и медицина започват да се съобразяват с почерка на нашите гени и да отчитат спецификата на собствената ни ДНК. Вече говорим за модерни терапии на генетични и социално-значими заболявания, търсим персонализирани подходи за забавяне на стареенето, за поддържане на тялото биологично младо, независимо от неговата хронологична възраст. Живеем в революционни времена, в които най-новите тенденции в техниките за разчитане на ДНК, за редакция на ДНК и гени започват да бъдат жизненоважни за нас и нашите бъдещи поколения. Съвременната биомедицина, генетика и епигенетика се превръщат в задължителен елемент от всички направления в развитието на всяко модерно общество. Затова и интересът към тези науки расте и превръща 21 век във векът на модерната генетична и биомедицинска революция.
.svg){kind=logo}
.png)
